Четири в редица — w_strategy

Нечетни и четни редове

Тази тема е за това как се решава партията, когато вече няма непосредствени заплахи и дъската се запълва. Правилото е открито от Виктор Алис, който решава класическата игра през 1988 г.

На дъска 7×6 всяка колона има шест клетки — четно число. Ако двамата играчи просто запълват колоните до горе, първият получава клетките на нечетните редове (1, 3, 5), а вторият — тези на четните редове (2, 4, 6): вторият играч винаги може да отговори в същата колона, в която е играл първият.

Оттук правилото за заплахите:

• На първия играч (червените в първата партия от мача) са изгодни заплахите на нечетни редове, преди всичко на третия и петия ред.
• На втория играч са изгодни заплахите на четни редове.

Заплаха с „вашата“ четност узрява сама в края на партията: съперникът ще бъде принуден да играе под нея. Заплаха с „чуждата“ четност обикновено е безполезна — там на ход идва съперникът и я блокира.

Вторият играч може да следва стратегията на отговор в същата колона (нарича се follow-up) и да блокира всичко, което гради първият, докато първият няма нечетна заплаха. Затова първият се стреми да създаде нечетна заплаха възможно най-рано, а вторият — да не го допусне.

Това правило е за обикновена дъска с четна височина. На дъски с нечетна височина, с препятствия и на цилиндъра четността се разпределя различно и трябва да броите наново.